Представям ви Надя. Тя е загадъчна лейди, чийто монолози винаги ме разкъсват между смеха и сълзите. Аз я обичам! Ще я заобичате и вие..
– Наде, какво ни свързва нас двете?
Мисля, че нас ни свързва разбирането. Но не онова разбиране, при което споделяйки свои проблеми, чуваш от отсрещната страна „Да, разбирам те добре“. А разбирането като чувство, усет, всепоглъщащ те свят. Ако мога да сравня духовното пространство с дом, защото това е нашият постоянен дом, то в ежедневния си контакт с хора, някои допускаме до външната врата, други-до антрето, трети оставяме да влязат и да разгледат с любопитство, но после затваряме вратата, а и те не се връщат. Погледнали са, взели са някоя книга от лавицата, оставили са я и са си казали „екстра е“, а после са тръгнали с отривиста стъпка по своите задачи. Най-редки посетители са последният тип посетители. Те влизат внимателно, пазят всяка твоя вещ, изучават твоя вкус на подредба, всеки малък детайл, свързан с теб с доброжелателност, детско любопитство и чистота. В твоя дом..и ти в техния..се чувстваш като у дома си, приятно и ведро ти е, уютно и можеш по пантофи да се изтегнеш в любимия им овехтял стол, да забравиш за забързания свят навън и да изпаднеш в безвремие. Тези посещения нямат нужда от общо ежедневие, от уговорки, от ограничения на време и пространство. Дори самата мисъл, че този дом го има някъде там, ти носи радост. И колкото е успокояващо познат, толкова е всеки път различен-ту някакво разместване на мебелите, ту някакъв нов стил или нова книга, която да те грабне, завърти като в центрофуга и да те остави на финала някак променен. Бих посочила поне няколко причини да се чувствам така в света на Мила-сходен житейски опит, сходен темперамент и интереси, сходни ценности, уважение и възхищение, общият изследователски интерес към душата на човека и възможността, изследвайки различни човешки души да изживееш различни човешки животи, но искрено, чисто и без да съдиш, самоиронията и спонтанната радост, която повечето губим като възрастни. И все пак ще ми се изплъзнат още редица причини и така ще ги оставя-недоизказани, каквито са.
– Сбирка от какви типажи има пред външната врата на твоя духовен дом – кои са хората, които нямат място вътре?
Галерията от типажи, които не допускам да влизат в моя дом, не е малка и те имат една обща черта-не са добронамерени. При първия контакт с някой, ние сме завладени от усещането за него, това, което наричаме интуиция и той ни става по-скоро приятен или по-скоро неприятен, а впоследствие събираме и реални доказателства за тези неясни в началото усещания. Най-общо аз разполагам с две везни-в едната поставям хората с добри сърца и чисти помисли, а в другата-тези с лошите и нечисти помисли. Доста е опростенческо, затова сега ще го разчопля малко. Разбира се, всички нараняваме и вършим неща, които другите биха определили като „лоши“. За мен е важна причината, мотивацията на другия за тези „лоши“ постъпки и „лошо“ отношение. Оправдани са, ако са от липса на знание за себе си и за другите (не всеки има способността да анализира) и поради самозащита и необходимостта да отстоиш себе си при сблъсъка с другото „аз“. Не са оправдани, когато имат за цел да наранят, да омаловажат другия, да го принизят, да се надсмеят, т.е. са преднамерено злонамерени. Най-лоши са осъзнато злонамерените хора-тези, които имат дарбата да анализират и са избрали тя да им служи, за да нанасят вреди. Тези се старая да стоят пред оградата, съвсем не по християнски.
Агресорът: Той ще се интересува от теб, ще наблюдава, ще те изучи. Ако го пуснеш в душата си, ще влезе, без да се събуе, ще пипа без позволение, ще си изпроси някоя вещ. Ще попита защо си тъжен, а ако споделиш, ще те насочи към мисълта какво мекушаво мекотело си, така че да не се уважаваш. За него ролите са две-плячка и ловуващ и той категорично и на всяка цена държи да е ловец. Затова всяка проява на слабост буди хищническите инстинкти и той ще те нападне, само ако надуши кръв. С по-силните, т.е. с другите агресори е мил, но с жертвите е жесток. Излезе ли от вас, ще разкаже на всички колко е неподредено у вас, как ви липсва вкус, колко е мръсно, т.е. ще омаловажи всичко ваше и ще го обезцени. Съществува в различни разновидности.
Емоционалният изнудвач: Той е мил, приятен, добронамерен, но..докато го поканиш. Отвориш ли вратата, ще държи да се виждате всяка сряда, да го каниш често и да му засвидетелстваш редовно полагащото се внимание. Ако го избягваш или му откажеш, няма да те обвини директно, за да не ти даде повод открито да му затръшнеш вратата, а ще страда от твоето пренебрежение, ще те кара да се чувстваш виновен, лош и несправедлив, така че да те държи добре на въжето на вината, стягайки и отпускайки го.
Дребнавият: Той е дребен и съсредоточен в детайла. Неговият живот е пълен с „ако“ и условия и ще те вплете неминуемо в тях, докато се почувстваш жизнен, колкото е жизнена египетска мумия. Може да отидете на кино, но ако билетът не е много скъп. Може да дойде, но само ако всички останали обстоятелства са подредени удачно. Ще пропътува разстояния, за да пие кафе с теб, а после ще те чака търпеливо за рестото от 5 стотинки. Това е човек, херметизиран в своето тясно пространство, без умението да излезе за минутка от своя добре подреден комфорт на своята личност. Бихме го нарекли дори егоист, ако не виждахме, че нещата при него, липсата на полет, въображение и спонтанност са далеч по-комплексни.
Себелюбецът: И той като останалите, има съвсем различна от реалността представа за себе си, най-често такава, която безспорно да го величае. Той е успешен, волеви и дребните му недостатъци са всъщност само част от пленяващите особености на неговата личност. Лошите постъпки, ако ги е преценил като такива, са всъщност необходими, справедливи и макар и потърпевшият да не съзнава това, са за негово добро и би трябвало да бъдат оценени по достойнство, защото ще го развият и калят като личност. Той е мил и пленяващ, отзивчив, ще те изслуша, ще даде съвет, който ще бъде единственият правилен, защото той е категоричен в своята правота и увереност. Във всички съвместни преживявания и разговори, вие ще имате усещането, че сте неудачни, жалки и несправящи се с нещата и дори няма да можете да определите причината за това усещане, освен ако не си припомните ловко вмъкнатите думи, които поставят успешният себелюбец на стълбицата на победителя, а вас-в най-крайната редица на публиката.
– Как ще разкараш всеки от тях? Какви стратегии си наблюдавала, че работят с всеки конкретен тип?
Общото между тези типажи е, че те са изградили образ за себе си и за другите с целия набор от средства за действие и противодействие и ще се опитат да те вкарат в ролята, която ти се полага в техния сценарий. Така че ако има някакво универсално правило за справяне с тях, е да не се поддаваш на провокацията. За да не се поддадеш, трябва добре да контролираш егото си. Да си представим, че сме на маса и пийваме с тях. След няколко ребром хвърлени реплики, с които агресорът е хвърлил ръкавицата и на които вие не сте отвърнали подобаващо, вече сте в графата „плячка“. От тук насетне той ще продължава още по-провокативно да предизвиква егото ви на дуел с тайната наслада, че няма да издържите и той ще се наслади на публичното ви разбиване на пух и прах. Т.е. правилно поведение няма-ако сте жертва, ще ви нападнат априори, ако се опълчите, ще ви нападнат с настървение. Така че ако сте за малко, просто измислете причина и се махнете от там. Емоционалният изнудвач ще се възторгне от създадената връзка между вас и ще поиска веднага да си размените телефони, да уговорите среща и да правите планове заедно. Изкушаващо, но..хубаво си помислете дали сте готови за това. Ако не сте, не е нужно да сте груб, просто отбийте мило поканите. И ако сте забелязали симптоматиката и на другите двама, както и на редица типажи, които ви карат да се чувствате оковани в някакъв предварителен сценарий, карат ви да се чувствате зле, нехаресвани и неуверени, най-добрата стратегия за мен е деликатното бягство. Друг е въпросът, ако се налага да общуваме с тях ежедневно. В този случай според мен е добре да се създаде една невидима линия, която не трябва да се прекрачва, между техния и нашия свят.
– Как се става Надя..такава Надя като теб..?
Мисля, че не се става, а просто си. Ако имаш онази предразположена чувствителност към света, своята си, ти ще срещнеш своите хора, ще преживееш своите чувства, така че да я обогатиш и да доразвиеш заложеното. Мисля, че има нещо общо с поговорката “От всяко дърво свирка не става” и от различните дървета стават различни свирки, независимо че са расли на един и същ хълм и ги е брулил един и същ вятър. Това, което имаш, ще го доразвиеш, това, което нямаш, няма и да получиш. Така смятам аз. Но в това е и прекрасното, в многообразието и очарованието да го откриваш всеки един ден.
0 Коментара