„Болестта на пеперудата“ е вдъхновяваща изповед на майка, която преживява анорексията на своята дъщеря. За мен лично това бе едно различно четиво, което представя необичайна гледна точка. Сякаш рядко се говори за огромната болка и трудностите, през които преминават близките на страдащите от психични разстройства. Те трябва да бъдат силни и осъзнати. Те са стълб и опора. Стараят се да запазят силата на своя дух и не се отказват, дори когато са смазани от болка и изтощение. Това обезсилва и наранява, особено ако е съпроводено с вината, че те са предизвикали това състояние или не са били достатъчно бдителни, за да го предотвратят.
Людмила Людмилова разказва увлекателно за всички етапи, през които са преминали с Яна- нейната дъщеря. Първопричина за затягащия се обръч на анорексията са процесите в семейството. Докато родителите са отдадени на кариера, която в много случаи е в името на това да осигурят добро бъдеще за децата си, всъщност членовете на семейството се отдалечават един от друг. Дистанцията между възрастни и деца в семейството става смущаващо голяма. Децата са тревожни и самотни, а възрастните- изнервени и вечно заети. Пропастта расте.
„Анорексията е зловещ цикъл, който завърта кръг от хора, семейство, докато рецидивира у един от тях, най-често детето. Може би защото е най-чувствително, защото не умее да лъже и лавира.“
„Храната заместваше любовта.“
Това да бъдеш отдаден родител се свързва с липсата на всякакъв социален живот извън работното място и…готвене/ чистене/ гладене вкъщи. Динамичният живот завихря буря и човек сякаш не може да осъзнае кое е истински важното. Крачи, роботизиран, по утвърдените от обществото стъпки. Старае се да пази благоприличие. Осиновява хиляди фалшиви маски и ги сменя ежедневно, но в семейството пред близките си той не може вече да се преструва- той е тъжен, отчужден, самотен!
Людмила разказва за това, че Яна била едро дете. Съучениците й се подигравали, че е дебела. Самата Яна пише в дневника си:
„Личността ни не струва нищо, щом сме „извън стандарта“. Живеем в умиращ, болен свят, заради пропорции, мерки, идоли. Болни сме, душите ни са празни…“
Действително обществото ни е толкова проядено от пошли стандарти. Тези, които не са част от модата, са аутсайдери. Така започва борбата на Яна. За мен „Болестта на пеперудата“ е четиво, което ми разкри за пореден път, че това не е битка само на болния. Това е битка на цялото семейство. Преминали са заедно през отчаянието и загубата на надежда. Авторитети твърдели, че няма лечение за анорексията. Не откривали съпричастност и човещина. Ежедневието им било демонично- съградено единствено около пресмятането на калории. С помощта на психотерапевт и участие в групов лагер с терапевтична цел; с огромната обич на Людмила и желанието на цялото семейство да се промени и изгради по нов начин; благодарение на силната воля на самата Яна и пламъчето живот, блещукащо в нея, тя днес има нов живот. Живот без анорексия.
0 Коментара