Замисляли ли сте се каква е мистерията на привличането? Как се случва? Защо харесваме едни хора, а други-не? В психологията има различни теории, които правят опит да обяснят тези процеси. Категоричен отговор няма. Всичко е индивидуално и все пак…
Ефект на ореола (халоефект)
Ефектът на ореола е емпирично доказан за първи път от Едуард Торндайк. В експеримента, проведен от него през 1920г., командващи офицери трябва да оценят подчинените си по различни критерии- интелигентност, телосложение, лидерски умения. Интересното в случая е, че командващите дават оценка на подчинени, с които никога не са разговаряли. Оказва се, че подчинените, които са по-високи и атрактивни, са оценени също като по-интелигентни и по-добри войници. Физическата привлекателност е фактор в процеса на привличане. Лично аз мисля, че физическата привлекателност може да изиграе и лоша шега. Сякаш в голяма част от хората живее стереотип, че щом човек обръща голямо внимание на външния си вид и е красив, той вероятно не е достатъчно умен. Ефектът на ореола и стереотипите могат да доведат до прибързано умозаключение. Те се задействат автоматично в нас, но ако знаем за тяхното съществуване, може да ги регулираме и да дадем втори шанс на хора, които са се ударили челно в стената ни от несъзнателни бариери и импулси.
Прилика със самите нас
Счита се, че ни привличат хора, които приличат на нас. Малко самовлюбено, нали? Всъщност е очаквано. В психологията съществува теория за социалната идентичност на Ташфел, която ще използвам, за да обясня логиката на нещата.
Теорията за социалната идентичност е свързана с утвърждаване и поддържане на позитивна самооценка на фона на принадлежността към конкретна социална група. Това означава, че индивидът се идентифицира със своята група и разбира принадлежността си към нея като необратима. Също възприема останалите от групата като подобни на него и се стреми да намери общото между всички тях. Старае се да ги натовари с позитивни характеристики, защото по този начин той поставя позитивна оценка на самия себе си като принадлежащ към същата група. Членовете на другите групи от своя страна са изолирани и са носители на негативни характеристики, което води до появата на предразсъдъчни нагласи. И така, ако някой прилича на нас, какъв по-добър начин да си поставим отлична оценка от това да поставим отличната оценка на него? „Ти приличаш на мен и си готин, също колкото и аз!“
Комплиментите
Когато някой ни прави комплименти, ние започваме да го харесваме повече. И тук трябва баланс. Ако комплиментите се поднасят прекалено често или са натоварени с лицемерие, може да имат обратния ефект. В книгата на Р.Чалдини „Влиянието. Психология на убеждаването“ има пример за мъж, който споделя своя опит: „Ожених се за нея, защото тя каза, че ме харесва“. Понякога хората са толкова отчаяни, с ниска самооценка и стремеж всеки да ги харесва, че една добра дума наистина може да отвори врати…и дано тези врати не са на ада..
Контакт и сътрудничество
Оставете всичко и се върнете в детството си- спомняте ли си приятелите си от тези отминали дни? С някои от тях навярно сте близки и до днес. Представете си, че запознавате партньора си с вашата най-добра приятелка от детството. После той споделя тоталния си шок: „Ама вие нямате нищо общо! Как може да сте приятелки?“. Всъщност е напълно възможно. В детството и в училище създаваме приятелства на база кой ни е по-близо чисто физически/ кой е достъпен. Така съседчето или детето, което стои до нас на чина, има шанс да ни стане най-добър приятел, просто защото е наблизо. После пък в живота на възрастен може да се окажете в приятелски отношения с колегите си, а да нямате нищо общо с тях чисто човешки. Контактът и сътрудничеството сближават.
Еволюционна теория
Някои биолози твърдят, че когато искаме да създадем връзка с някого, се подчиняваме на така наречената „биологика“. Това означава, че избираме партньори, с които ще се подсигури оцеляването на вида. Така например мъжете харесват жени с чиста кожа, лъскава коса, добра костна структура, розови бузи и т.н., не за друго, а защото тези качества показват здраве и младост. Тоест жената е във върхова детеродна форма! Жените пък предпочитат „алфа мъжкари“. Тези мъже, които ще успеят да доминират над останалите в племето и да донесат по-голяма част от плячката вкъщи.
Макар и изкривено по много нелеп начин, може да видим същото и в днешното общество. Мъжете, които имат големи финансови възможности, са тези, които ще донесат голямата плячка вкъщи. А жените, съзнавайки биологиката на нещата, инвестират огромни усилия в това да поддържат младостта и виталността дълго. Е, понякога гротескно, но…всеки според разбиранията си.
Имаго или каква е мистерията на привличането в интимната връзка?
Наскоро попаднах на интересна книга. „Да получиш любовта, която искаш“ на д-р Харвил Хендрикс. Подходих скептично. Корицата напомня на корицата на розов роман или, още по-зле, на книга за самопомощ „ Как да имаме перфектната връзка“. Все пак се зачетох и останах приятно изненадана. Основната идея е, че независимо от съзнателните намерения, повечето хора са привлечени от партньори, които носят положителните и отрицателните черти на собствените им родители, като обикновено отрицателните черти са по-силни. Ако хората избираха партньори на основата на логиката, те биха търсили такива, които не повтарят недостатъците на родителите им, нали? Според автора обаче истината е, че човек избира интимни партньори, които да пресъздадат условията от детството му, за да може да ги коригира. Всеки от нас има неприятни спомени от детството- спомени как не е бил третиран адекватно; спомени, че нещо му е липсвало или е искал да се случи по друг начин. Явно връзката с партньори е новата възможност, за да разрешим веднъж и завинаги тези конфликти. Интимният партньор обаче трябва да притежава и още нещо- качества, които допълват собствените ви качества. Когато сте били дете, вероятно е трябвало да потискате определени ваши мисли и чувства, за да се адаптирате добре в семейството и обществото. Когато търсите сериозен интимен партньор впоследствие, обикновено ви привлича човек, който притежават тези потиснати ваши характеристики. Нещо като Ин и Ян- намирате своята половинка, така че да се образува цялост.
Това е вашият имаго. Имаго е човек, който едновременно прилича на родителите ви и компенсира елементи на собственото ви „аз“. Имаго е латинската дума за образ. Имаго в случая е събирателен образ на хората, които най-силно са ви повлияли в ранна възраст.
Имаго е и последната фаза от метаморфозата на насекомите. Обикновено в тази фаза те вече са способни да се размножават и са достигнали размерите и формата на възрастните индивиди.
В последната ни фаза е всъщност част от първата..в имаго е нашето детство..
0 Коментара