Кафене на края на света. Прости житейски истини.
Попаднах случайно на книгата „Кафене на края на света“ на Джон. П. Стрелеки. Малка книжка от тези, които обикновено скептично пренебрегвам. Оправданието ми специално за тази е, че я избирах, ровейки сред заглавията в един каталог. Вече я имах вкъщи, така че реших да й дам шанс. Прочетох я може би за час. Има интересни идеи и най-хубавото е, че е подходяща за деца, поне по мое скромно мнение. В книгата има две трогателни поучителни истории, които споделям. Малко напомнят за позитивната психотерапия, която използва притчи, за да достигне по-лесно до определени пластове на човешката личност, с които трудно би могъл да се свърже терапевтът в открит разговор по време на консултация. Клиентът може да разпознае себе си в героите на притчите или в определени поговорки и да създаде по-сигурна самооценка и да разшири капацитета си за справяне с предизвикателствата на реалността.
Историята за зелената костенурка
Намирах се на трийсетина метра от брега и се гмурках близо до едни големи скали, когато внезапно извърнах глава и зърнах голяма зелена костенурка. Плуваше редом с мен. За първи път виждах с очите си подобно създание и не бях на себе си от радост. Заплувах над нея, за да я наблюдавам. Тя беше под мен и се отдалечаваше от брега. Реших да остана близо до повърхността и да я наблюдавам известно време. Но за моя огромна изненада, въпреки че наглед се движеше съвсем бавно, като от време на време загребваше с плавниците си, а после се оставяше на течението, аз започнах да изоставам. Бях с плавници на краката, които ми даваха допълнителен тласък, освен това нямах спасителна жилетка и нищо друго, което да ме забави, и въпреки това, колкото и да се опитвах да я настигна, костенурката се отдалечаваше все по-бързо от мен. След десетина минути окончателно я изгубих от поглед. Уморена, разочарована и леко засрамена, че не мога да плувам със скоростта на костенурка, аз се обърнах към брега, гмурнах се и заплувах обратно..
На следващия ден се върнах на същото място с надеждата да видя други костенурки. И наистина около половин час след влизането ми във водата, когато се обърнах, за да се порадвам на пасаж от черно-жълти риби, зърнах друга зелена морска костенурка. Погледах я, докато заобикаляше един корал. После се опитах да я последвам навътре в морето. И за пореден път установих, че не съм в състояние да се движа с нейната скорост. Когато си дадох сметка, че няма никакъв смисъл да продължавам, спрях да греба и просто се загледах в нея. И точно в този момент тя ми преподаде важен житейски урок. Внезапно си дадох сметка, че костенурката адаптира своите движения към движенията на водата. Когато срещу нея идва насрещна вълна, тя се оставя на нея и гребе толкова, колкото да се задържи на мястото си. Когато вълната отмине, тя започва да гребе бързо, за да използва максимално течението. Костенурката не се бори с вълните, а ги използва!
Причината, поради която не можах да плувам в синхрон с костенурката, беше че аз непрекъснато гребях, независимо от посоката на вълните. Първоначално това беше добре и успявах да плувам успоредно с нея. Даже понякога се налагаше да забавям гребането си, за да не я изпреварвам. Но колкото по-силно се съпротивлявах на прииждащите вълни, толкова повече се уморявах. Това означаваше, че когато вълната отмине, аз вече не разполагах с енергията да се възползвам от този момент. Така че колкото повече насрещни вълни преодолявах, толкова повече се уморявах и толкова по-неефективна бях.
Изводът е, че ако не си в хармония с онова, което искаш да правиш, губиш енергията си за хиляди други неща. А после, когато ти се предостави възможност да правиш нещата, които искаш, може да не са ти останали сили и време да се заемеш с тях.
Това е нелоша препратка към хора, които работят работа, която мразят, но изкарват добри пари и се успокояват с факта, че ако имат пари ще могат да правят това, което обичат. Насрещните вълни в нашия живот може да са всички дейности/хора/вещи, които привличат вниманието ни и черпят нашите сили и време, но изобщо не са свързани със смисъла на нашето съществуване.
Историята за бизнесмена и рибаря
Тази история беше много популярна в социалните мрежи преди време. Не знам кой е авторът и Джон Стрелеки също не го посочва. Тук предлагам интерпретацията на Дж.Стрелеки. Съдържанието на историята е запазено. Просто стилът на писане е по-различен.
Един бизнесмен си взел отпуск, за да се махне от всичко, „да презареди батериите“, както се казва. Отлетял на другия край на света и решил да се настани в малко селце. Няколко дни той наблюдавал жителите на селото и забелязал един рибар, който изглеждал особено щастлив и доволен от живота. Това събудило любопитството му. Един ден той се приближил към рибаря и го попитал какво прави всеки ден. Човекът отговорил, че всяка сутрин закусва със съпругата и децата си. Когато децата му заминат на училище, той отива на работа- да лови риба. А съпругата му рисува. Остава в морето няколко часа, докато налови достатъчно риба за семейната трапеза, а после се прибира у дома и си подремва. След вечеря двамата със съпругата му се отдават на дълга разходка по плажа, за да съзерцават залеза, докато децата им плуват в океана…
Бизнесменът бил удивен. „Всеки ден ли правиш това?“- попитал. „Да, през повечето дни- отговорил рибарят. – Понякога правя и други неща, но в общи линии това е моят живот.“ „И всеки ден успяваш да наловиш риба?“- попитал бизнесменът. „Да- отговорил рибарят. – Тук има много риба.“ „А не можеш ли да хванеш повече, отколкото рибата, която носиш у дома на семейството си?“. Рибарят го погледнал, усмихнал се и отговорил: „Разбира се, че мога. Често хващам повече, но после я пускам. Истината е, че просто обичам да ловя риба.“ „Тогава защо не ловиш по цял ден, за да хванеш колкото можеш?- попитал бизнесменът. – Тогава ще можеш да продаваш рибата и така да се сдобиеш с много пари! Не след дълго ще имаш възможност да си купиш втора лодка, след нея- трета, и рибарите, които ще работят на тях за теб, също ще хващат много риба. По този начин само след няколко години ще се сдобиеш с офис в голям град и съм повече от сигурен, че в рамките на десет години ще имаш международен бизнес за търговия с риба!“..
Рибарят се усмихнал отново на бизнесмена и попитал: „И защо ми е да правя всичко това?“. „Заради парите, разбира се- отговорил бизнесменът. – Ще го правиш, за да се сдобиеш с пари, които ще ти дадат възможност скоро да се пенсионираш!“ „И какво ще правя, когато се пенсионирам?“, запитал рибарят, все така усмихнат. „Как какво? Каквото си поискаш!“- отвърнал бизнесменът. „Като например всяка сутрин да закусвам със семейството си?“ „Защо не!“- свил рамене бизнесменът, леко раздразнен, че рибарят изобщо не се е впечатлил от неговата идея. „И ако поискам- тъй като много обичам да ловя риба, – бих могъл всеки ден да ходя да хващам по мъничко?“- продължил рибарят. „Не виждам защо не- отговорил бизнесменът.- Вероятно дотогава няма да са останали чак толкова много риби, но все пак ще има нещо за хващане.“ „А после сигурно бих могъл да прекарвам вечерите със съпругата си, като се разхождаме по плажа, за да гледаме залеза, докато децата ни плуват в океана?“- продължил все така рибарят. „Разбира се, каквото пожелаеш- кимнал бизнесменът. – Въпреки че дотогава децата ти най-вероятно ще са пораснали.“
0 Коментара