Днес си говоря със Снежана.

Защо когато наближава 50-тият ти рожден ден и всички ти казват, че след него нищо хубаво не те очаква, ти се хващаш и отиваш в Тайланд?

Как менискус не може да се скъса от бънджи/рафтинг/парашут, а се къса по време на народни танци?

Защо е нужно понякога човек да бъде егоист и да си доставя удоволствие?

..ще разкаже тя. Една луда глава на 50!

Тя е била винаги в моя живот. Когато бях малка, ме водеше с нея на работа и аз пишех на една стара печатна машина. Чувствах се много важна и специална. Може би така се е зародила любовта ми към писането изобщо.

Мила: Странно ли би се почувствала, ако някой те определи като „екстремна личност“? Припознаваш ли се в това определение?

Снежана: Да, екстремна съм! Така се чувствам. Чувствам, че имам много адреналин и го изразходвам точно с екстремни преживявания!

Мила: През какви екстремни преживявания си преминала и винаги ли ти си била сама инициатор, за да ти се случат? Имаш ли нужда от луда компания или можеш и сама?

Снежана: Когато скочих с бънджи и с парашут, взех решение съвсем сама! После реших, че хубавите емоции трябва да са споделени и предложих на моята компания да отидем на рафтинг. Заразно е. Когато някой е на твоята “ вълна” и емоцията е споделена,  се засилва желанието ти за щури преживявания.

Мила: Тайланд екстремно преживяване ли беше?

Снежана: О, да! Още повече, че отидох сама. Искам да попия всичко. Азия е толкова различна. Бях на остров Пукет, в Сингапур и Камбоджа! Очарована съм!

Мила: Разкажи повече!  Кое ти се стори интересно? Кое те впечатли? Изненада? Разочарова? Яде ли хлебарки? Научи ли някоя интересна дума?

Снежана: Азия е толкова шарена… тя е хаос! Точно като мен! Затова ме привлече. Хареса ми най-синия цвят на водата! На островите, като изключиш шума от туристите, можеш напълно да се отдадеш на релакс с хубава книга или просто да наблюдаваш природата .. невероятна красота! Това е мястото с най- чистата вода, най- мекия пясък, най- цветните риби и можеш да останеш там завинаги.. После, когато се върнахме в града, вечерната разходка беше необикновена. От тихия плаж – в нощния живот на острова.. Сляхме се с тълпата от туристи. Всички се усмихват, поздравяват те, снимат те.. Навсякъде виждаш хора, прииждат,  опиянени или пияни..всякакви! И храната- изобилие от плодове.. Толкова много, че стоиш като втрещен и не можеш да ги обхванеш с поглед. Не успяваш да ги опиташ, защото има много голям избор на риба и морски дарове, а ти искаш да опиташ и от тях. И ти се приисква да имаш поне 3 стомаха, за да можеш да опиташ от всичко. После в Сингапур, изненадата беше още от летището. Невероятна красота! За пръв път очите ми видяха водопад на самото летище и изобилие от цветя и зеленина. Чистота, красота, хаос- всичко събрано на едно място. Посетихме най- известния плаж в Сингапур. Минахме покрай филмово студио, където са заснети много популярни филми. Точно там за пръв път видях алея, която беше окичена с висящи огромни близалки и миришеше на карамел… и шоколад. И естествено – морския лъв – символът на Сингапур е навсякъде. Алеите са красиви, живи, зелени, цветни, а между всичко това, големи украсени елхи и коледни подаръци. Никак не ми беше коледно с тези 35 градуса и полепналите дрехи. След това – следваше хаоса. Винаги има хаос. Малката Индия. Кварталът. Миризмата на силни подправки и Лотус. И венци с цветя и цветя, много и навсякъде. Като в индийски филм. И златни накити. Изобилие. Естествено опитах индийска храна. Всички се чудеха на ентусиазма ми. Оказа се  най- лютото люто, което небцето ми е опитвало. Сълзите ми тръгват, а аз съм доволна, ме съм опитала и това.Всичко се яде с ръце. И много ориз. И много подправки. После видях най- смайващото цветно, музикално шоу и най- голямата ботаническа градина и всички видове кактуси, съчетани отново с коледните мотиви. И много червено. Сингапур ще остане в сърцето ми.

Мила: В екстремните преживявания усещаш ли страх..? И това ли е именно тръпката-да усетиш страх, но  да успееш да го преодолееш?

Снежана: Усетих страх, единствено когато стъпих върху стъкления под на небостъргача Mahanakhon в Бангкок. Стъпвайки, усетих как ми се зави свят от височината. Почувствах се в безтегловност, защото виждах покривите на съседните небостъргачи…Дори и да изпитам мъничко страх, затваряйки очи, си мисля как се рея.. Като лудост е.. Страшното си остава страшно! Но си го преодолял. Необяснимо е!

Мила: Планираш ли някое ново приключение?

Снежана: Азия беше моето голямо приключение! Още дълго ще се възстановявам след него. Трябва ми малко време..Мисля, че пътуването лекува душата, действа пречистващо! Липсват ми усмихнатите лица на хората от Тайланд и Камбоджа! Липсват ми хората, с които пътувах. Странно е, хора които никога не си срещал преди, да станат част от живота ти и да ги чувстваш близки. Приключение ще е да започна да живея постарому, да вляза в релсите на ежедневието си и да търся нови емоции, които да направят цветни дните ми..

Мила: Дааа. Това и аз съм го усещала. Да се сближиш с непознати заради съвместно щуро преживяване. А по време на тези приключения търсиш ли нещо? Може би нещо да откриеш и да научиш за себе си?

Снежана: Научих, че трябва да бъда егоист понякога и да се забавлявам истински! Дори и никого да не бях допуснала до себе си, щях да усетя и изживея всеки вкус, всеки цвят, всеки аромат, защото бях отворила всичките си сетива. Не съм сигурна, че се събрах след всички страхотни емоции… Може би част от мен избра да остане там. Разбрах, че не мога да се изгубя! Разбрах, че всеки може да сбъдне мечтите си! Няма невъзможни неща. Стига да не се отказваш и да вярваш в себе си, колкото и банално да звучи. Всъщност когато решаваш да извършиш някоя лудост, ти не мислиш за нея като за нещо екстремно. Просто вярваш в себе си. Знаеш, че можеш да го направиш. Не са ти нужни зрители, подстрекатели или подкрепа.. лудостите в живота си ги направих с най- голямо удоволствие!!!

Мила: А скоро казвала ли си си: „ Това не мога да го направя. Мина ми времето!“?

Снежана: За някои неща мисля, че съм стара, но повечето предизвикателства ги приемам с голямо удоволствие! Спират ме само материалните изисквания, но няма пълно щастие!

Мила: А съжаляваш ли за нещо? За нещата, които си направила или които не си успяла да направиш?

Снежана: Съжалявам, че някои неща са ми отнели твърде много време, докато ги проумея. Също съжалявам, че няма да ми стигне времето да пътешествам до всички мои планирани дестинации.

Мила: А дали е вярно, че ако си егоист и се стараеш да правиш неща за себе си, това ще те направи по-добра към околните и те също ще имат вторична полза от цялата работа?

Снежана: Не съвсем! Разграничавам се от хората, които мислят само за себе си!! Искам да съм егоист, когато преживявам моята си емоция! Всеки вижда дадена ситуация по различен начин, през своя си поглед.. Аз съм социален тип, обичам хората, които са около мен. Бързо се привързвам. Старая се да не се държа лошо с никого. Искрена съм и харесвам подобно отношение! Не се опитвам да променя никого и затова мисля, че се освободих от гнева си. Понякога просто искам време за себе си! Дори когато съм сама в къщи и просто чета хубава книга!Това не ме прави лош човек!

Мила: А какво би казала на някого, ако е загубил смисъла в живота си и е отчаян?

Снежана: Имам такъв човек  и дори съм изпадала в сериозна депресия. Трудно можеш да измъкнеш човек от такова състояние! Ако той самият не вижда смисъл и се съпротивлява, защото е решил, че “няма спасение”… зоната на комфорт е сигурно място! Утеха ! Сламката..В този случай решавам да се намеся съвсем умишлено и да я хвана за ръка и да я измъкна навън, кино, сладкарница, танци … това, което звучи най- примамливо. Трудно е, но моята емоция е заразна! И не се отказвам лесно. И аз не знаех, че ще танцувам народни танци и това така ще ме мотивира всеки вторник и четвъртък, дори скъсах менискус, но това ми доставяше огромно удоволствие!!

Мила: Все се канех да те питам как го скъса този менискус!

Снежана: Ами пробвах много пъти. С бънджи, с парашут, не стана – катерих се по върхове- не успях! Когато започнах да харесвам танците и да ходя с желание, започнаха болките и това беше знак, че трябва да забавя темпото, станах на 50!

Мила: И как е на 50? Нали също е хубаво? Може би винаги е хубаво, просто е по различен начин хубаво. Ако имаш добра настройка де.

Снежана: Ами страхувах се от тази възраст… звучеше ми страшно. И хората гледат по друг начин на теб, влизаш в третата възраст. После разбрах, че цифрата просто се е сменила и животът продължава! Чувствам, че имам много енергия..

Мила: Шоуто трябва да продължи..

Категории: Интервюта

0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *