Здравейте! Съпругата ми се грижи за тежко болните си родители от пет години. От тогава започнаха и нашите проблеми. Тя изпада в истерични кризи, като поводите са незначителни и абсолютно противоречат на здравата логика. Аз и дъщеря ни (на 15г.) страдаме от това. Не мога да си обясня защо с нас е толкова груба и изнервена, а с приятелките си и с познатите си е най-милият човек на света! Обича ли ни изобщо? Какво се случва?
С.З.
Здравейте, С.З.! Човешките взаимоотношения следва да се разглеждат комплексно, с идеята да достигнем до сърцевината на проблема. Нашите възприятия за ситуациите са субективни, защото са израз на собствената ни гледна точка и нищо повече. Ако съпругата ви беше написала това писмо, то щеше да звучи по различен начин, а от дъщеря ви- по трети. От написаното все пак става ясно, че съпругата ви е отдадена на грижите за своите родители, което тя вероятно приема като мисия и свой дълг. Това създава напрежение в нея поради няколко причини. Натоварва я със свръхотговорност и умора (физическа и психическа). Вижда как пред очите й си отиват любимите й хора и тя не може да направи нищо, за да спре този житейски цикъл. Колкото и грижи да полага, те са възрастни и тежко болни. Изправена е пред факта, че трябва да приеме старостта им и смъртта им като нещо естествено, но се съпротивлява срещу тази мисъл- твърде болезнено е. Грижата за болните родителите обикновено изправя човек и пред осъзнаването на собствената старост и смърт като необратими, което също е критичен момент. Всичко това може би обяснява в известна степен истеричните й кризи по незначителни поводи. Дребните неща може да се окажат капчицата, която прелива чашата на търпението й. Жена Ви избухва не заради незначителната дреболия от ежедневието ви, която привидно е поводът. Жена Ви избухва, защото отговорностите й са прекалено много. Тя може би е забравила себе си и е постоянно „нащрек“ за нередности, които поне в известна степен ще обяснят вътрешното й напрежение и ще й дадат повод и „оправдание“ да го разтовари- с крясъци, скандали, мълчание.
Интересно е това, което пишете във втората част на писмото. „С приятелките си и познатите е най-милият човек, а с нас е толкова груба и изнервена!“. Парадоксално, нали? А всъщност има своето съвсем логично обяснение.. Вероятно жена Ви е винаги отзивчива към хората, желае да изгради определен образ пред тях- учтива, мила, отговорна. Понякога човек изпада в крайност, стремейки се да спечели добра оценка от околните. Обикновено е свързано с ниска самооценка, но всеки случай е индивидуален. Семейството представлява сигурна среда- там е безопасно човек да даде израз на своя гняв, разочарование, агресивен порив. Семейството те обича безусловно! Тя знае, че вие ще я приемете такава, каквато е. С хората извън семейството човек не може да бъде така уверен и смел. Грижите й и свръхотговорността я напрягат неимоверно и има нужда да разтовари тази негативна емоция- прави го в безопасната среда на вашето семейство. Разбира се, трябва да се търсят други начини тя да изразява негативните емоции и да им дава път навън. Моето предложение в случая е да се опитате да поговорите с жена си, като изберете подходящ момент и й предложите своята истинска подкрепа, грижа и обич; като й кажете, че разбирате през какво преминава и се интересувате как се чувства; като я питате има ли нужда от помощ или от нещо друго; като поговорите и за своите чувства в тази ситуация, без да обвинявате никого и без тя да го приема като допълнителна отговорност, която трябва да поеме, а като начало на ново свързване между вас двамата. Във всяка връзка има периоди на отдалечаване и сближаване между партньорите. Това е нормално. Важно е как човек преминава през тези периоди!
0 Коментара