ПОЗИТИВНИЯТ ОБРАЗ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ОБЩНОСТИ В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА ПЕТИ КЛАС:
ПОСЛАНИЯ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
М.K.Златева,
Докторант към Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Настоящата статия има за цел да анализира влиянието на учебното съдържание по литература за пети клас върху сформирането на положителен образ за различните етнически общности и преодоляването на дискриминационните нагласи при учениците. Основната задача на училищното обучение по литература в начален и прогимназиален курс е да положи основите на хуманитарната култура и да съдейства за изграждането на една позитивна ценностна ориентация на учениците. Вярванията, празничният календар, фолклорното наследство и богатата културна палитра на най-многочислените малцинствени етноси на територията на България са акцент в учебниците по литература за пети клас. Учебното съдържание e подбрано целево, за да внуши по един естествен начин на учениците толерантност и уважение към разноетническите словесни и културни традиции. Темата се появява в логически най-подходящата от психологическа гледна точка възраст. Според теорията на Пиаже за развитието на интелекта по отношение на когнитивните процеси учениците в пети клас (11г.) се намират в края на стадия на конкретните операции. Уменията, които детето е придобило до този момент, позволяват повишаване на чувствителността и възприемчивостта на учениците спрямо представителите на различните култури и потенциалните трудности, които срещат те в процеса на интеграцията си. Егоцентризмът в мисленето е преодолян, което позволява на учениците да се поставят на мястото на друг човек и да заемат обективна позиция по даден проблем. Този процес Пиаже нарича децентрация и той има решаващо значение за формирането на толерантност спрямо различните, отчитайки техните чувства и мисли. Е.Ериксън разглежда човешкия растеж от гледна точка на вътрешните и външните конфликти, които в различните етапи от развитието провокират кризи. Успешното преодоляване на кризите е свързано с изграждането на витална психосоциална идентичност. Конфликтът в училищна възраст е основно между чувството за създаване и чувството за малоценност. Общата насоченост на периода се изразява в погълнатост на детето от желанието да узнае всичко, да разбере как възникват нещата. Чувството за малоценност от своя страна се дефинира като отчужденост от самия себе си. Появява се често „там, където детето незабавно открие, че цветът на кожата му или произходът на родителите му, а не неговото желание и воля да учи са факторите, определящи неговата стойност като ученик..“ [1]. Ако дискриминираните ученици разберат, че тяхната значимост за околните и статусът им в групата на връстниците зависят не от усвоените знания и поведение, а от раса/пол/религия/социално положение, то в тях би могло да се утвърди чувство за малоценност, което много трудно би могло да се преодолее. В детето може да залегне усещането, че то не струва нищо. Това е реална опасност, която може да се минимизира от учител, знаещ как да подчертае силните страни на детето и по този начин да засили позитивното усещане за успех и пълноценност. Учителят в този етап е ръководител и организатор на учебно-възпитателния процес, а ролята му е основополагаща по отношение на формирането на определени личностни качества. Според Л.Виготски творческите способности на десет-дванадесетгодишните намират израз навън чрез интереса им към изкуството. „Предишните вкусове и симпатии се поставят на преоценка. В тази възраст увлеченията са насочени повече към подвизи, героика, приключения. Предпочитанията са към герои, носители на силни и ярки страсти. Мечтите и въображението са толкова живи, богати и завладяващи, че често водят до сливане на реалното с въображаемото.“ [2]
Учебното съдържание по литература следва една и съща идейна линия в учебниците, издадени от различните издателства. Във фокуса на научния ми интерес по темата са учебниците по литература на издателска къща „Анубис“ от 2006г. и на издателство „Просвета- София“ АД от 2016г. Във всеки един от тях намират място различните традиции и обичаи, характерни за турски, ромски и български етнос. В учебника на издателство „Анубис“ е поместен също така и текст от арменската и скандинавската митология, а в учебника по литература на „Просвета-София“АД е описан един от най-големите празници на еврейския народ-Пасха (Песах). Посланието, което прозира между редовете, е, че въпреки големите различия между празниците и религиите на различните общности всички празници скрепяват връзките между хората, изискват милост и грижа към бедните, болните и нещастните. Обичаят, независимо от етноса, задължава общността да се грижи за онеправданите. „Коледа и Великден са традиционни дни за благотворителност, на пасхалната вечеря семействата канят и непознати минувачи по улицата, на Курбан байрам една част от месото на курбана задължително се отделя за бедните.“ [4]. Правейки съпоставка между различните обичаи, децата имат възможност да разберат, че етносите имат нещо общо. Така например ромите празнуват своята Нова година на 14 януари в чест на св. Васил – Банго Васил. Тогава се инициира семейно събиране с постни ястия, а на следващия ден децата сурвакат за здраве съседите си. Прилика освен с християнския обичай, има и с мюсюлманските нрави. На третия ден от ромския празник се коли „курбан“. Представянето на фолклорния календар подсказва, че независимо от етноса, всички ние имаме една обща митологична основа и това е причината много от историите и традициите да са общи за юдаизма, християнството и исляма. Подобно на Великден, байрамите при мюсюлманите са подвижни празници и датата, на която се празнуват, е различна всяка година. Освен това подготовката за Рамазан байрам и Курбан байрам е чрез пост. Историята от мюсюлманската религия за Ибрахим, който е готов да жертва сина си Исмаил, е същата като библейската история за Авраам и неговия син Исаак. Посланието към учениците цели да създаде представа за обичаите като за единствен и неповторим способ за съхранение целостта и трайността на общностните характеристики и осъзнаване на тяхната универсалност в общочовешката морална система.
Учебното съдържание по литература запознава учениците с разкази за човека и света, които са част от фолклора на различните етноси. Те имат за цел да изградят образ за съответната общност, като представят доброто и злото, красивото и грозното, сложността и многообразието на човешките отношения. Посланията за съответните етноси са изведени чрез дискурсивен анализ на поместените в учебниците текстове и биха могли да се систематизират по следния начин:
- Българският етнос е представен чрез „Хайдути“ на Христо Ботев. Чрез образа на хайдутите българите са натоварени с изцяло позитивни качества. Те са пропити с патриотизъм, готови да отдадат и живота си в името на своя народ, силни духом и с непоклатима воля за свобода и независимост, смели и неспособни да отстъпят пред врага си; сплотени;
- Ромският етнос е представен чрез „Легенда за рома“. Според посланията на текста ромите сменят често местоположението си; нямат постоянен дом; щастливи са и без причина; с весел нрав; готови са да живеят живота си и без покрив над главата си, но не губят настроението и волята си за живот; пеят и танцуват, дори когато имат проблеми. Сякаш наказанията и даровете, които са отредени за ромите, се уравновесяват, защото макар и животът им да е труден, те са винаги щастливи- макар да живеят с малко, сърцето им е пълно с радост;
- Турският етнос е представен чрез „Главатарят, който искал да плени месечината“ (турска народна приказка). Според посланията на текста жените от турския етнос са надарени с изключителна красота, а мъжете са решителни и смели, готови да постигнат с цената на живота си своите цели. Самата история е много близка до стила на българските народни приказки и е позната във фолклора на балканските народи. Основната поука е, че красотата, щастието и благоденствието не се завоюват със сила, а трябва да се изградят с любов и постоянство;
- Арменският етнос е представен чрез „ Раждането на Вахагн“ (свещен разказ от арменската митология). Посланията между редовете извайват позитивния образ на арменците като хора, които никога не се отказват. Техният Бог Вахагн се изправя в страховита битка срещу всички чудовища и зли демони и успява да ги победи сам. Те са издръжливи и безстрашни. Смели. Живеят векове наред в каменисти планински земи без особени природни богатства, но оцеляват. Оцеляват и в битките срещу поробителите си и враждебните съседни народи, с които постоянно воюват, защото са сплотени и смели и желаят да са независими и свободни.
Най-важното послание, което отправят учебниците по литература в пети клас, може да бъде открито в една от поместените в учебника картини, изобразяваща фламандски празник [4].
Авторите на учебника призовават учениците да си представят, че картината илюстрира „Празникът“. Това според тях е денят, в който всеки етнос ще може на едно и също място и по едно и също време да празнува своя празник, без това да провокира притеснение или неразбиране от страна на другите етноси. Позитивното кредо на учебника е очевидно- „Всички празници ведно“, защото макар и различни, представителите на разнородните етноси имат общо помежду си и могат да изградят отношения, наситени с разбирателство и толерантност. Отношения, в които различието обогатява, а не разделя.
Използвана литература:
- Ериксън, Е. 2013. Идентичност: Младост и криза. Издателство Рива, стр. 125- стр.131
- Герджикова, М., Попова, Олга. 2006. Книга за учителя по литература за пети клас. Издателство Булвест 2000. София
- Протохристова, К, Славова, М,Николова, Д., Черпокова, С., Даскалов, Н.2006.Литература за пети клас. Издателска къща „Анубис“ София
- Хранова, А., Бояджиев,Л., Велева, Т. 2016. Литература за пети клас. Издателство „Просвета- София“ Ад
0 Коментара