ПОЗИТИВНИЯТ ПРИМЕР НА УСПЕЛИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ РАЗЛИЧНИ ЕТНИЧЕСКИ ГРУПИ
Мила Златева, Докторант по „Педагогическа и възрастова психология” към Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” гр. Пловдив
Резюме. Статията представя позитивния пример на успели представители от три различни етнически групи в България-роми, турци и арменци. Проведено бе дълбочинно интервю с шест изследвани лица. По двама от всеки етнос. Целта на проведеното изследване е да бъдат проучени предпоставките за успеха на фона на различния етнически статус. С помощта на дискурс-анализ е изведен модел на успелия човек и препоръки относно добри интеграционни практики.
Ключови думи: интеграция, успели роми, успели турци, успели арменци, предпоставки за успех
Abstract. The article represents the positive example of successful representatives of three different ethnic groups in Bulgaria- Roma, Turks and Armenians. An in-depth interview with six examined subjects was conducted. Two subjects of each ethnic group. The aim of the research is to identify the success preconditions in the background of the different ethnic status. Using a discourse analysis a model of a prosperous person was created, together with recommendations about good integration practices.
Key words: integration, successful Roma, successful Turks, successful Armenians, prerequisite for success
Кратък исторически преглед на интеграцията на роми/турци/арменци в България
През 2011г. в Република България бе проведено седемнадесетото преброяване на населението. При събиране на данните анкетираните са отговаряли и на въпрос за своята етническа идентичност. 585 024 души по данни на Националния статистически институт са се самоопределили като представители на турската етническа група; 320 761 души като роми, а 6 360 души като арменци.
Най-многобройната малцинствена етническа общност в България е турската и тя съставлява 8 % от населението на страната. Обикновено турците живеят в компактни групи, като са разположени в Източните Родопи, Североизточна и Югоизточна България. Те са мюсюлмани. Започват заселването си по българските земи непосредствено след като България пада под Oсманско владичество през 1396г. Следва многовековно противопоставяне на политическо, религиозно и културно ниво между двата доминиращи етноса по това време и по тези земи- българи и турци. Справедливо е да се отбележи, че в исторически план отношенията между двата етноса са били крайно драматични, но може би към днешна дата е дошъл един добър момент да се осъзнаят и преработят адекватно историческите травми в полза на добрите междусъседски отношения и добрите интеграционни практики вътре в самата държава. Времето на Османската империя е белязано от типичното за всяко завоевание насилие, което в случая е било за сметка на загубилия своята държавност български етнос. Отношенията са били допълнително обтегнати и от факта, че двата преобладаващи етноса са били с различна религия. Това е и периодът на насилствена ислямизация на Балканите, като в някои случаи трябва да се отбележи, че тя е била доброволна. Интересен факт е, че в учебниците по история в Турция и тези в България има твърде противоречиви факти относно периода на Османското владичество. Основните противоречия в тезите на националните историографии в двете държави са следните: „..първо, за ненасилственото и безкръвно османско завоевание на Балканите; второ, за османската толерантност и веротърпимост към немюсюлманите и в частност християнските народи в Империята; трето, за безконфликтното съвместно съществуване на немюсюлманските народи и османските им управители; четвърто, за възникването на националноосвободителните движения главно под влияние на външни фактори, а не на антиосманската съпротива на завладените народи“ (Авторски колектив към Център за изследвания по история на българите, 2016). Вероятно истината е някъде по средата. След Освобождението представителите на турската общност се страхували дали българите няма да си отмъстят. Това така и не се случва. Гарантирана е културната и религиозна идентичност на българските турци. В сферата на образованието е запазена автономността на турските училища. Следващата основа фаза в исторически план, касаеща съвремената интеграция на турците, е периодът от 09.09.1944г- 10.11.1989г., когато управлява Комунистическата партия. Димана Трънкова (Георгиев, Ант., Алексиев, Б., Лозанова, Г.,Трънкова, Д., Добрева, Д., Влаева, И., Бибина, Й., Събев, О., Попов, Р., 2012 ) определя политиката от онова време като изпъстрена с противоречия. Първоначално тоталитарният режим цели да привлече турците на своя страна и да ги асимилира. Издават се вестници на турски език, а в училищата се назначават учители турци. Имало е периоди, в които предимно турските селища са били модернизирани и е имало квоти за прием на турци в средните и висши учебни заведения. По-късно обаче политиката се променя. Турците насилствено са преименувани, говоренето на турски и носенето на традиционни дрехи е забранено, а минаретата на джамиите са били съборени. На 29 май 1989г. Тодор Живков обявява по телевизията, че българите с турско самосъзнание са свободни да напуснат България и много от турците правят точно това. Към днешна дата интегрирането на турците бележи успехи. Има какво още да се желае, но е факт, че в икономическо отношение представителите на турския етнос и българския са равнопоставени. Според доктор Есма Риза ( Риза, Е., 2010 ) на местата, където живеят заедно, например в Лудогорието, макар че е налице определена ценностно-психологическа дистанция, се забелязват и топли добросъседски отношения. Празнуват взаимно празниците си, зачестяват и смесените бракове, децата от различните етноси растат заедно и създават приятелски отношения независимо от религията и етноса си.
Ромската етническа група е третата по големина на територията на страната след българската и турската. Въпросът за ромската интеграция е изключително актуален и важен. Ромската общност в България е разнообразна в своята същност и предизвиква интерес със самобитната си култура и история. Наблюдават се различия по отношение на религиозната, езикова, социална, битова и занаятчийско-родова принадлежност вътре в самата ромска етническа група. От една страна ромите са носители на специфичната култура, родена от традициите на северозападните дялове на древна Индия, от където произхождат прадедите им, а от друга страна са повлияни от чисто исторически споходилите ги събития в хода на тяхната интеграция в България и от нестихващия културен обмен между роми и българи, който продължава и до днес.
Въпреки привидно голямата обществена ангажираност, въпросът за ромската интеграция остава без трайно решение към наши дни. Според доц. д-р Йосиф Ясенов Нунев (Нунев, Йос. 1998) изолацията на ромите започва още по време на Османската империя. Тогава е била налице политика, целяща разделянето на мюсюлманите от другите етноси. Така са се сформирали български, турски и ромски махали. От тогава до наши дни тази жилищна сегрегация се запазва, като в определени моменти се е засилвала значително в зависимост от действащата държавна политика. Така например по време на Втората световна война на ромите е било забранено дори да посещават централните квартали в София, а много от тях са загубили живота си в резултат на нацистката пропаганда. От 1956г. до 1989г започва същинското приобщаване на ромите към българското общество. Целта е постепенното етническо заличаване на ромския етнос и създаване на българска социалистическа нация. Прилага се програма по заселване и оземляване на ромите, като много от ромските семейства получават земя и кредити,за да си построят жилища. Този политически ход става предпоставка за обособяване на ромските гета. По този начин се задълбочава един процес, започнал още по време на Османската империя. Ромите се преименуват с български имена. Скитничеството и просията са забранени, а всеки е длъжен да се занимава с общественополезен труд. Поощряват се смесените бракове между българи и роми. По време на социализма се предприема и политика за интеграция чрез ограмотяване на ромите. Изграждат се нови училища и детски градини. Осигурява се квота за приемане на ромите в професионалните гимназии и техникуми. Създадени са и училищни интернати, с цел ромските деца да се откъснат от неблагоприятната среда. До началото на 60-те години на миналия век тези училища са изпълнявали своята роля пълноценно. Благодарение именно на тях, неграмотността сред ромите е спаднала неимоверно, но от средата на 60те до наши дни тези така наречени „ромски училища“ губят своя положителен принос и водят до една сегрегация и на ниво образование. От началото на прехода до днес следва нова фаза на ромската интеграция. Първоначално сякаш се загубва интересът към ромите в чисто политически и социален план. Това неизменно води до бързо прогресиращи негативни резултати. Нараства дялът на отпадналите ученици от ромски произход. Постепенно въпросът за интеграцията на ромите става отново от първостепенна важност. Активизират се различни неправителствени организации, които защитават интересите на ромите и създават различни механизми за тяхната интеграция в българското общество. Съществуват и разнообразни програми на Министерството на труда и социалната политика, чиято цел е преодоляването на дезинтеграцията на ромите спрямо трудовия пазар. Изготвена е и Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (за периода 2012-2020). Отпускат се стипендии за обучение в български и чуждестранни университети. За кратко е разкрита специалност Начална педагогика с ромски език във Великотърновския университет, но впоследствие е закрита поради липса на преподаватели. Ромските ученици са обезпечавани по отношение на храна, транспорт и учебници. Въпреки това голяма част от тях отпадат от училище. Оказва се, че една от основните причини за отпадането е липсата на заинтересованост към учебния процес от страна на техните родители и бащите им в частност“ (Ianakiev, Y., Tzokov, G. & Taneva, N. 2017). Вероятно това се дължи на постоянното подценяване на ромите от страна на отговорните институции и на представителите на другите етнически групи. Може би ромското население в гетата наистина е повярвало, че генетическата му предопределеност не му позволява да се развива пълноценно в областта на образованието. Също през годините за ромите от по-съществено значение е било самото оцеляване и не се е отдавало необходимото значение на образованието.
Арменският етнос е третият по разпространеност сред малцинствените етноси в страната. „Първите достоверни сведения за установяване на арменци на Балканите са от 5 век. Започналият оттогава преселнически поток условно може да се раздели на следните три периода: византийски ( 5-10в.), османски (15-18в.) и турски (края на 19 и началото на 20в.)” (Авторски колектив под общата редакция на Гаро Хайрабедян 2001). Без да се спираме подробно на чисто историческите факти, понеже целта на статията е друга, трябва да отбележим, че арменските преселници подпомагат българите по време на Османското владичество, Руско-турска война и Балканската война. Арменците изповядват християнската вяра, което допълнително сближава етноса им с представителите на българската общност. Съществуващите още от турско време арменски търговци запазват и разширяват своята дейност след Освобождението на България. Оказва се, че арменците са основоположници на редица отрасли в българската икономика. „Арменците отдавна са известни сред другите народи предимно като изкусни майстори занаятчии и добри търговци“ (Мицева, Евг., Папазян- Таниелян, С. 2007). Едно от арменските нововъведения е производството на тюл. Арменците стават и пионери при отглеждането на копринената буба и бубеното семе. Прави впечатление, че сякаш интеграцията на арменците се осъществява леко и от само себе си. Още при заселването си те съумяват да се отърсят от психиката си на бежанци и да заживеят в приятелски отношения с българите, ангажират се в строителство на църкви и училища; доказват се като трудолюбив и отговорен етнос. През втората половина на 19в. арменската общност създава самодейни хорови и театрални колективи, библиотеки, интензивно разпространява свои печатни издания. Арменците дават своя принос в развитието на българските занаяти и промишленост. След Освобождението те са часовникари, златари, бижутери, фотографи, шивачки, шапкарки, плетачки на дантели, тъкачки на персийски килими.
Ролята на медиите за интеграцията на различни етнически групи
Говорейки за интеграцията на различните етнически групи в съвременното българско общество, трябва да отчетем ролята на медиите, като основен двигател за създаване на нагласи и стереотипи в модерното време. В периода септември 2001-януари 2002 е проведено интересно проучване. „Агенция “Маркет Тест” АД осъществява проучване на съдържанието на етническите публикации в 7 национални и 7 регионални всекидневника“ (Авторски колектив под редакцията на Юлияна Методиева и Росица Стойкова, 2002). Понякога единственият канал, по който представителите на мнозинството научават за живота на хората от малцинството, е чрез медиите, затова е интересен начинът, по който средствата на масова комуникация отразяват ежедневието на етнически различните и какъв образ за тях създават? Извлечени са изводи, които илюстрират по категоричен начин ситуацията с интеграцията на различните етноси. В публикациите най-вече намират място тези за турци и роми. Те са и най-големите етнически групи, така че това не е изненада. Съществува обаче голяма разлика в начина на представяне на двата етноса. Ромите се представят повече в негативен аспект, като се акцентира върху криминалните и социални проблеми, които те създават. Турците се представени в позитивен план, като много по-добре интегрирани и предимно в политически контекст – чрез дейността на техните политически организации, които са добре утвърдени и заслужили уважение. Арменският етнос е сравнително бедно представен, основно чрез някои конкретни случаи от този период, касаещи определени представители на тази общност. Не се наблюдава обаче тенденция арменците да бъдат представяни в негативен или позитивен план. Те сякаш отсъстват от медийното пространство. Въпреки това някои от представителите на арменската общност се превръщат в нарицателни за общността благодарение на своя голям талант. Такива са Хилда Казасян, Йълдъз Ибрахимова.
Подобно на това изследване е проведено и по-късно, като акцент при него е била ромската интеграция и дали тя действително е затруднена от крайно негативния образ за ромите, който медиите утвърждават. Резултатите се потвърждават отново и са изключително интересни. „През ноември 2013г. стартира проект на сдружение „Асоциация Интегро“ за мониторинг на електронни медии, като целта му е да се проследят посланията относно ромите в новинарските емисии на най-гледаните телевизии и при нужда да се сезира Комисията за защита от дискриминация“ (Томова, Ил. 2015). Оказва се, че медиите засилват предубежденията спрямо ромите като непрекъснато повторят еднотипни негативни прояви на представители от ромската общност – в това число нежелание за работа, „паразитиране“ върху обществото, живеейки на гърба на българския данъкоплатец; криминална престъпност, извършвана нагло и с особена жестокост. Обикновено медиите си служат със свръхгенерализация, представяйки отделни случаи като типични за целия ромски етнос. Освен това журналистите подбират експерти, които чрез своите изказвания затвърждават етноцентриските нагласи в българското общество. Оказва се, че в днешно време от изключително значение е позитивната медийна среда. Тя следва да бъде базирана на фундаменталните човешки права на всяка личност, в това число и на представителите на всяка една етническа общност в рамките на държавата.
Позитивният пример на успелите представители на трите етноса
Изхождайки от примера на успелите и анализирайки причините за техния успех, биха могли да се изведат закономерности, които ще обогатят идеите за добри практики при интеграцията на останалите представители на различните етноси. В настоящата статия успехът следва да се схваща като „сравнително много добра и висока позиция на даден представител от етноса в обществото, съпоставяйки тази позиция с преобладаващите позиции на останалите от етноса“ (Тилкиджиев, Н. 2011). Успехът се свързва и с притежанието на трите основни ресурса- икономически, властов и културен капитал. Успелите значително са надскочили масовия представител на своята общност. Успехът се явява една позитивна равносметка на постигнатото, т.е. той включва в себе си позитивната самооценка на самия индивид, освен оценката на референтната общност. Макар успехът да е нещо субективно, може да се изведат и някои общовалидни характеристики на хората, които се чувстват успели. Те имат субективното усещане за благополучие по отношение на три дименсии- чувстват се задоволени в чисто материален план; имат изградени топли взаимоотношения в семейството и с околните; работят по личностното си развитие и себеактуализация.
Оказва се, че за успеха от първостепенно значение е семейството и по-точно подкрепата, която оказват родителите по отношение на доброто образование. Характерно за родителите на успелите е, че те са осъзнали необходимостта от образование. Ролята на родителите се изразява и в поощряване на позитивни модели и еталони на развитие и формирането на различни позитивни личностни качества като воля за успех и постоянство. Образованието е в основата на успеха, но когато то се осъществява в смесени в етническо отношение паралелки и училища.
Интеграционната ситуация за турците и арменците сякаш е по-благоприятна. Те са приети в по-голямата степен от представителите на българската общност. Интеграцията на ромите е най-затруднена. Училищната сегрегация при тях е явление, разпространено в цяла Европа. Тя има изключително негативно отражение върху самата самооценка на децата от ромски произход. Освен това води до спад в мотивацията им за постигане на успех, защото цялостно се изразява освен в дискриминационни нагласи и в нискокачествено образование. Важно е процесът по интеграцията да започне още в детската градина, защото много от ромските деца нямат равен старт с останалите и не знаят добре български език. Успелите роми споделят, че в основата на успеха за тях стоят личните усилия- в това число целеустременост, упоритост и силна воля. Оказва се, че на ромите им се налага да влагат двойно повече усилия, за да постигнат нещо, което с лекота се постига от представители на други етноси. Множеството препятствия по пътя отказват огромна част от ромите, които не са готови да се борят до край със статуквото. Дори да успеят да завършат своето образование друг съществен фактор, който би могъл да се окаже пречка по пътя за успеха, е намирането на подходяща работа и вписване в работния колектив. Ромите често са посрещани скептично на ново работно място или изобщо не са наемани. Те трябва да се доказват непрекъснато и макар че в тези среди дискриминацията е по-скоро скрита, тя съществува. Повечето от успелите роми също са имали този неравен старт, какъвто имат и останалите представители на общността, но са успели да го преодолеят и да се утвърдят в обществото с цената на много свои лични борби и ежедневни предизвикателства. На фона на вечната тема за социално изолираните и сегрегирани роми, темата за успелите роми звучи иновативно. В действителност успели роми има във всички сфери на обществения живот- в бизнеса, в политиката, в медиите, в изкуството.
Личните истории на успелите
Настоящата статия представя позитивния пример на успели представители от три различни етнически групи в България-роми, турци и арменци.
Инструмент на настоящето проучване е дълбочинно интервю. То съдържа въпроси относно семейните ценности и икономическите условия от периода на детството; образованието; нетолерантното отношение в хода на целия жизнен цикъл до момента в резултат на различния етнически статус; разбиранията и възгледите за това какво е „успял човек“; самооценка относно собствения успех; идеи и препоръки за успешна интеграция на представителите на собствения етнос. Данните са обработени с помощта на качествен анализ- дискурс-анализ.
Изследваните лица са шест- по двама от всеки етнос. Всеки етнос бе представен от един мъж и една жена, които са се реализирали в различно професионално направление.
Целта на проведеното изследване е да бъдат проучени предпоставките за успеха на фона на различния етнически статус и да бъдат изведени препоръки относно добри интеграционни практики.
Успели представители на ромската общност
- Изследвано лице: Мариян Б. – мъжки пол, 36 години, представител на ромския етнос, кредитен консултант
За написването на тази статия ме вдъхнови срещата с 36-годишния Мариян Б., от с. Голям извор, Разградска област. Неговата история илюстрира съвсем правдоподобно описаните по-горе фактори, които се явяват основополагащи за успеха на представителите от ромската общност. Мариян е от ромски произход и към момента е студент, специалност „Технология на храните“ в Русенски университет „Ангел Кънчев“, Филиал-Разград. С него открито разговаряхме по въпроса за ромската интеграция- защо едни роми успяват, а други сякаш нямат никакви перспективи. До 1991г. родителите на Мариян са работили в кравеферма, но след това остават трайно безработни. Издържат се, като събират билки или работят за някого на надница. Въпреки желанието си, не са успявали да намерят постоянна работа. Семейните ценности са се запазили и в трудни времена. Мариян и брат му са възпитавани в дух на честност и почтеност. Израстнали са в скромни условия и са били лишавани от придобивки, надхвърлящи нуждите по ежедневното им оцеляване. Когато Мариян започва училище, се сблъсква с много трудности, които са били напът многократно да го сломят. Той е бил единственото дете от ромски произход в класа. Посещавал е редовно училище, но се е срамувал от дрехите и обувките си, защото били скъсани и стари. Нямал пари за закуска. Останалите деца се подигравали на диалекта, кожата и етноса му. Издържал до 9 клас, когато си казал, че няма смисъл да продължава да учи. Никой от неговата общност не продължавал след осми клас, а престоят в училище така или иначе бил много труден за него. Дискриминацията била налице не само от страна на съучениците му, а и от страна на учителите. Мариян разказва, че според него учителите му пишели по-ниски оценки, само защото той е представител на ромската общност. Усещал е неприязън и задръжки в общуването с него. Изминали шест години, в които бил принуден да изкарва минимални доходи, за да подсигури съществуването си и започнал да събира билки като родителите си. В един момент решил, че иска да завърши средното си образование, но за да избегне негативите от дискриминационните практики спрямо него, се записал в самостоятелна форма на обучение. Не му било никак лесно. Нямал здрава основа. Много неша бил забравил и така завършването на средното му образование се проточило десет години. През това време осъзнал, че образованието е нещо изключително важно и иска да учи в университет. Приели го и пред него се открил нов хоризонт. В университета се чувствал изключително добре. Колегите му помагали и се отнасяли с него като с всички останали. Не усещал дискриминация под никаква форма. Това сякаш го окрилило, защото той започнал да влага все повече усилия и да учи с интерес. Успехите не закъснeли. Избран е за председател на студентския съвет и член на академичния съвет на Русенски Университет, член на общото събрание на университета, член на съвета на филиала в гр. Разград. Отличен е с дипломи и грамоти. Участвал е многократно в научни конференции. През тази година ще завърши висшето си образование с отличен успех и ще защити дипломна работа. Мечтае да запише и магистратура. Към момента се издържа от работата си като кредитен консултант и хореограф по български народни танци в две читалища. В чисто професионален план се е сблъсквал с много трудности. Неведнъж е бил канен на интервю, но след лична среща, на която можели да установят етноса му, работодателите казвали, че мястото е вече заето. Същевременно продължавали да канят други кандидати за обявеното работно място. Това го е разочаровало, но и го е мотивирало да не се отказва; да търси своя късмет, а след това да работи здраво, за да се доказва всеки ден. Според него успял човек е този, който е постигнал целите си и изпитва вътрешна удовлетвореност от себе си и постиженията си. В този смисъл се самоопределя като успял човек. Мечтае да създаде семейство и се чувства готов за това. Според Мариян за голяма част от ромите е по-лесно да не се интегрират; да не си поставят цели и да не вървят напред. Разказва, че успехът му е коствал страшно много болка и разочарование, но цената си е струвала. За него в основата на успеха стои образованието.
- Изследвано лице: Емилия – женски пол, 45 години, представител на ромския етнос, адвокат
Емилия е жена на 45 години. Живее в голям областен град в България и е адвокат по професия. Тя е от ромски произход и не желае да присъства в статията с истинското си име и с други конкретни данни, защото не иска хората от обкръжението й да знаят за произхода си. Не крие, че се срамува и че й е коствало много, за да прикрие от къде произлиза и да се утвърди в среди, в които трябва да докажеш себе си освен интелектуално и чрез личните си качества- воля, борбеност, асертивност. Емилия произхожда от изключително бедно семейство. Спомня си, че често с трите й сестри са се хранели само по веднъж на ден. Родителите й са искали да водят почтен живот и никога не са пристъпвали закона. Това буквално е обричало семейството на глад и бедност. Много пъти баща й е бил раздвоен- дали да открадне или да стоят гладни. Емилия си спомня, че винаги е искала да бъде като другите деца. Да бъде добре облечена, нахранена, а родителите й да имат добра работа. Обещавала е сама на себе си, че е готова на всичко само да постигне целите си. Резултатите не закъсняват. Успява да завърши не само средно образование, а и висше и да работи по специалността си. Не желае да си спомня за трудните времена. Гледа напред и затова срещата с хора от нейната етническа група й носи болезнени спомени. Избягва срещи с роми. Трудно говори за произхода си и не обича тази тема, но е съгласна, че може би представянето на успелите от етноса, ще даде надежда и вдъхновение на останалите.
Представители на турската общност
- Изследвано лице: Д-р Алтан Ешреф – мъжки пол, 37 години, представител на турския етнос, лекар
Доктор Алтан Ешреф е на 37 години. Родом от малко селце в Североизточна България. Родителите му дълго време нямали деца и когато Алтан се родил, те искали да му осигурят един добър живот. Нямали постоянна работа. Занимавали се със земеделие и отглеждали животни. Живеели скромно, но обичали много единственото си дете. От ранното си детство Алтан бил поощряван да намери своята мечта и да я следва упорито. Увличал се от животните и така след седми клас започнал да учи в професионална гимназия по ветеринарна медицина. Не бил отличен ученик по всичко, но по специалните си предмети се стараел много. В класа не бил изолиран. Напротив. Бил душата на компанията и съучениците му му симпатизирали. Учителите му правили забележки, но и се възхищавали на бързия му ум. След завършване на средното си образование Алтан кандидатствал в Стара Загора. Това била поредната смела крачка към неговата мечта- ветеринарната медицина. За добро или зло не се получило така, както Алтан си мечтаел. Не го приели и се наложило да влезе в казарма. След това опитвал пак и пак, но не се получавало. Алтан не се отказвал, но и мечтата му малко се променила. Решил, че със своя твърд характер, желание да помага и липса на страх от отговорност, той ще бъде по-полезен, ако помага на хората. Пет години по-късно го приели хуманна медицина в София. Било му трудно и чисто финансово. Налагало се не само да учи, но и да работи, защото скромните доходи на родителите му не позволявали дори да изтеглят кредит. Алтан завършва медицина и заминава на специализация Очни болести в Германия. След като приключи специализацията, планира да се върне отново в България и да помага тук като лекар. Казва, че пътят към успеха не е лесен. Човек трябва да умее да губи, защото понякога пътят до мечтите е по-дълъг от очакваното. Вярата е това, което го е крепяло по пътя. Счита образованието за изключително важно.
- Изследвано лице: Еля Мустафова – женски пол, 28 години, представител на турския етнос, учителка в детска градина
Еля Мустафова е на 28г. Живее понастоящем в гр. Димитровград. Учителка е в детска градина. Семейна е, с две деца. Еля е имала интересна съдба. Семейството й се е местило многократно, търсейки поминък. Родителите й са нямали постоянна работа. Извършвали са дребни услуги за заможни хора, чистели са домове, а през летния сезон основно са се занимавали със земеделие. Тежката физическа работа ги е довеждала до пълно изтощение. Еля е ставала свидетел на неимоверните усилия на родителите си и не е искала да има тяхната съдба. Спомня си и за усилията на своята начална учителка. Описва я като жена, за която учителската професия е била призвание и удоволствие. Занимавала се е индивидуално с всяко дете и допълнително извън регламентираните часове. Стараела се е да елиминира всякакви дискриминационни практики в класа и да създаде позитивна среда за всички деца, независимо от етноса им. Еля още тогава е мечтала да стане като своята учителка и е успяла да постигне целта си. Чувства се лично ангажирана с въпроса за интеграцията на деца с различен етнически произход. Ако в групата й има такива деца, се старае да ги приобщи на всяка цена. По този начин иска да върне жеста на своята госпожа и да предаде доброто и на други.
Представители на арменската общност
- Изследвано лице: Д-р М.Т. – мъжки пол, 29 години, представител на арменския етнос, зъболекар
Доктор М.Т. е мъж на 29 години. Роден е и израстнал в Асеновград. Арменец по произход. Родителите му са стоматолози- уважавани заради трудолюбието, професионализма и отзивчивостта си. М.Т. е отраснал в среда, в която образованието и добрата социална позиция са важни, но и сякаш те се разбират от само себе си, че ще бъдат там и ще присъстват. Няма негативни примери нито в семейството на М.Т., нито сред останалите представители на арменската общност, с които общува М. още от ранното си детство. През цялото време очакванията спрямо него и сестра му са били големи и са се оправдали многократно. Освен че завършват елитната гимназия ЕГ „Пловдив” в гр. Пловдив и двамата успяват да завършат висше образование и да се реализират успешно в професията си. Междувременно се занимават и със спорт. Имат широк приятелски кръг. М. споделя, че не е усещал дискриминация спрямо себе си, но е наблюдавал как българи изолират турците и ромите заради произхода им. Според М. неговите лични качества са спомогнали за успеха. Той е последователен и трудолюбив, но е научен на това в семейството си. Поради добрите финансови възможности на родителите М. е успял да развие себе си, посещавайки различни курсове. Добрият пример на родителите са били стимул за М. да постигне поне толкова, колкото тях, за да заслужи тяхното одобрение и подкрепа. Към момента М.Т. е зъболекар в дентална клиника в гр. София.
- Изследвано лице: Гл.ас. Хилда Терлемезян – женски пол, 46 години, представител на арменския етнос, преподавател по английски в университет
Гл.ас. Хилда Терлемезян е преподавател по английски език в Пловдивски университет „П.Хилендарски” към катедра „Педагогика и психология”. Завършва средното си образование в Английска езикова гимназия „Георги Кирков”, гр. Пловдив. Висшето си образование получава във Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий”, специалност Английска филология. Мечтаела да стане екскурзовод, вдъхновена от своя роднина. През онези години туристическите агенции не били така повсеместно разпространени и професионалният път на Хилда Терлемезян тръгнал в съвсем различна посока. Работила е като рекламовед за рекламна агенция „Крес” и като преводач на видео филми. Педагогическата й практика започва с опита й като учителка, а по-късно е назначена като хоноруван преподавател в Пловдивски университет „П.Хилендарски”. Арменският й произход нито е помагал, нито е пречил по пътя й. По-скоро изобщо не е влияел, макар че винаги я има репликата: „Арменка е!”. Тя сякаш винаги се е чувствала по-различна от останалите заради произхода си. Това продължава и до сега, но е било по-интензивно до седми клас. Тогава тя е усещала сегрегиращото отношение на съучениците си в по-негативен план. Съпругът й също е от арменски произход и семейството им пази арменската култура и я цени.
А какво следва след успеха? Заключения и препоръки
След като успехът е вече факт, в самия успял човек, а и сред неговата общност, от която произхожда, протичат интересни психологически процеси, чийто механизми вместо да подпомагат интеграцията, я затрудняват. Логично би било успелите да се използват като посредници между обществото и изолираната, към която принадлежат, с цел да се покаже добрият пример и той да бъде модел за подражание на останалите от етноса. На практика това не се случва. Оказва се, че например при успелите роми се наблюдава един неизбежен процес на отдалечаване от етноса им. „Нещо повече, дистанцията от етноса се приема от успелите в повечето случаи- пряко или косвено- не като резултат ,а дори като едно от условията за техния успех!…“ (Тилкиджиев, Н. 2011). В редките случаи когато успелите роми все пак желаят да помогнат на другите от своя етнос, това също се оказва трудно, защото в ромската общност сякаш е изграден защитен щит срещу всяка демонстрация на успех. Те са скептични и вярват, че има нещо скрито в цялата история; че това не може да се случи с тях, само ако полагат усилия; че вечно ще има пречки, които те не са в състояние да превъзмогнат. Така много от ромите просто се предават, преди да са опитали, чувствайки че не могат да се борят срещу своята собствена предопределена непълноценност. В добрите примери обаче чувството за малоценност може да доведе до впечатляващи постижения в живота, защото появата на непълноценност се придружава от стремеж към компенсиране. Това силно важи за постиженията на успелите роми в една възпираща ги среда, но същото може да се каже и за представителите на всеки един от другите етноси.
Заключението е, че успехът е труден не само за ромите. Успехът в своята същност има едни и същи универсални характеристики при всички хора. Той се свързва с комплексната роля на родителите, училището, личната мотивираност, отношенията на толерантност и приемственост в колектива на работното място, може би и цялостната държавна политика. Очевидно е, че в ромската общност съществуват и много добри примери. Темповете на позитивната промяна, свързана с интеграцията, не са мащабни, но съществуват и относителният дял на успелите роми ще продължава да нараства. При останалите етноси няма толкова пречки от дискриминационен характер по пътя към успеха, но е важно човек да притежава личностни качества, за да има високи постижения, независимо от сферата, в която се реализира. Безспорна е ролята и на медиите, които могат да подкрепят интеграционните процеси, създавайки позитивна медийна среда, базирана на правата на личността и отстояваща достойнството на всяка личност, без значение какъв е нейният етнос.
Използвана литература
- http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R9.aspx (15.04.2018г)
- Ianakiev, Y., Tzokov, G. & Taneva, N. (2017) Is the integration of Roma in Bulgaria Possible? Study of the Reasons for School Drop-out of Roma Children as a Major Obstacle to Their Socialization. In: Social and Pedagogical Aspects of Child Development. Plovdiv: Plovdiv University Publishing House, pp. 117-132 (in Bulgarian with an English abstract).
- Авторски колектив под общата редакция на Гаро Хайрабедян (2001). Българи и арменци. Заедно през вековете, Център за изследвания на българите. Епархийски съвет на арменската апостолическа църква, pp 231-272
- Авторски колектив под редакцията на Юлияна Методиева и Росица Стойкова (2002). Етническите малцинства в печата
- Авторски колектив към Център за изследвания по история на българите (2016), Българи и турци, pp 242-257
- Асоциация Интегро (2013) Добри практики за интеграция на ромите от местно ниво. Наръчник, проект „ Платформа за генериране на подходи и методи за интеграция на ромите на местно ниво“, pp 12-14
- Георгиев, Ант., Алексиев, Б., Лозанова, Г.,Трънкова, Д., Добрева, Д., Влаева, И., Бибина, Й., Събев, О., Попов, Р. (2012) Турците в България. История, традиции, култура,pp 13-34, pp159-165
- Мицева, Евг., Папазян- Таниелян, С. (2007) Арменците разказват за себе си…, pp476-534
- Нунев, Йос. (1998) Ромското дете и неговата семейна среда, pp 9-15
- Риза, Е. (2010) Българи, турци и цигани в Лудогорието: Житейски нагласи в етническото многообразие, pp 20-51
- Тилкиджиев, Н. (2011) Успелите роми, pp 17-100
- Томова, Ил. (2015) Образът на ромите в шест електронни медии, проект „Curbing anti- Gypsysm from local to European levels”, изпълняван от Сдружение „Асоциация Интегро“
0 Коментара