Ревност
„ Здравейте! Омъжена съм от 6 години. Мъжът ми ме ревнува от началото на връзката ни. Ограничава контактите ми. Дълго време не ми позволяваше да работя и да се виждам с приятелките си. Контролира телефонните ми разговори и профила ми в социалните мрежи. Когато си купя нова дреха, той си мисли, че искам да изглеждам добре заради „любовника си“. Всичките ни разговори са свързани с моята „извънбрачна връзка“. Не съм му изневерявала до този момент, но той не ми вярва. Пробвала съм с добро да му обясня, че обичам него и нямам никакъв интерес да търся друг мъж. Това не проработи. Реагирала съм и с безразличие на неговите нападки, а в последно време не издържам и започвам да крещя, че го мразя и че искам да ме остави намира. Животът в тази обстановка е ужасен. Мисля, че той не може да се промени и е по-добре да продължа живота си напред сама. Това добро решение ли е според Вас? Как да го убедя, че не му изневерявам?“
В.К.
Здравейте, В.К.! Проблемът с ревността в нашето общество е подценяван, защото в различна степен се среща в почти всяка връзка и това кара мнозинството да го възприема като „нещо нормално“ и също като „начин да покажеш на човека до теб, че го обичаш“. Всъщност това е добро оправдание за хората, които подлагат на подобен психически тормоз половинките си, но не е реалната причина за патологичната ревност. При ревността има неконтролируем страх, че ще загубиш човека до себе си и той ще избере друг. Проявява се под формата на натрапчиви мисли, които не подлежат на контрол. Задействат се автоматично и понякога ръководят цялото ти ежедневие. В любовта човек трябва да има доверие и да се отпусне, за да се слее с партньора си. Ревността е точно обратното- стягане и свръхконтрол, колебание, чувство за собственичество вместо безусловно приемане на партньора.
Ако може да надникнем в съзнанието и подсъзнанието на Вашия съпруг, вероятно ще открием следи, които при обстоен анализ ще ни помогнат да създадем макет на страховете му. Те биха звучали така: „ Жена ми сигурно е с друг мъж в момента. От това следва, че.. аз съм ужасен човек и тя търси по-добър от мен…От това следва, че.. тя не ме обича вече…От това следва, че.. тя ще ме изостави и ще заживее с друг..От това следва, че.. Аз ще бъда самотен и изолиран, защото съм едно нищожество и не заслужавам любовта на нито една жена.“ В основата на ревността обичайно стои ниската самооценка и чувството за непълноценност. Когато човек е несигурен и неуверен, не може да се отпусне. Той винаги е нащрек, че нещо лошо предстои. Това провокира желание да контролираш ситуацията, за да може по този начин да се противопоставиш и да си подсигуриш безопасност. Съпругът Ви вероятно е несигурен и чрез непрестанните въпроси и съмнения, той осъществява контрол над ситуацията. Ревността няма нищо общо с Вас, В.К.! Вие сама сте го разбрала вече. Понеже първопричината е във Вашия мъж и неговата негативна себеоценка, Вие с поведението си не може да му повлияете. Докато той няма вяра в самия себе си, дори да сте затворена вкъщи и да сте физически до него, той може да реши, че отново му изневерявате, защото си „мислите“ за някого. Не Вашето поведение провокира ревността, а личностните особености на съпруга Ви. Поради тази причина всичките Ви подходи са неуспешни. Мъжът Ви следва да работи върху себе си. Това не е лесна задача и дори в терапевтична среда е нужна продължителна работа. Въпросът е до каква степен той осъзнава проблемите си и иска ли да се освободи от капана на ревността? Трябва да се почувства отново значим сам по себе си, а не задължително чрез връзката с Вас. Вероятно той се чувства значим, единствено благодарение на Вашата любов. Това е огромна тежест на плещите Ви, която не сте длъжна да носите. Вие го познавате много по-добре и знаете какъв е капацитетът му за промяна. Решението дали да продължите тази връзка няма да е лесно и никой не може да го вземе вместо Вас. Ако все пак искате да дадете шанс на любовта с този човек, предложете му да потърсите заедно помощ. Той ще има нужда от подкрепа и разбиране в този труден момент.
0 Коментара