„Анатомия на човешката деструктивност“ , Ерих Фром
В своя труд „Анатомия на човешката деструктивност“ Ерих Фром прави забележителен опит да анализира характера на Хитлер, позовавайки се на написаното от авторите B.F.Smith, W.Maser и A.Kubizek.
Според Фром А.Хитлер е клиничен случай на некрофилия. Той дефинира некрофилията като „…страстното привличане към всичко, което е мъртво, разпаднало се, разложено, болно; това е страстта да се превръща това, което е живо, в нещо безжизнено; да се разрушава заради самото разрушаване; изключителният интерес към всичко, което е чисто механично“.
Разбира се, при някои хора не са налице всички аспекти от дефиницията или не са в тази интензивност. За мен лично е интересна връзката, която прави Фром между некрофилната характеристика и индустриализацията. Според него стремежът на човека към развитие на технологиите и опиянението му пред постиженията на индустрията е неестествен акт. Потискането на интереса към хората, природата и живите структури става на фона на засилващото се привличане към механичните, роботизирани, неживи продукти на човешката дейност. Пример за това са обсебените от колите си мъже. Навярно и вие познавате такива..Те постоянно се грижат за колите си- мият ги, ремонтират ги, наричат ги с умалителни имена; сякаш предпочитат да прекарат времето си с колата, а не с жена си или приятели. Некрофилията тук не е в най-изявената си форма, но отново репрезентира желанието да се намери заместител на живота- заместител на интереса към самия живот! Друг пример за подобен заместител е фотографията или популярната в днешно време селфи мания. Правеното на снимки всъщност е заместител на виждането! Така губим цели моменти. Преди време присъствах на рожден ден на малко дете и изведнъж видях себе си отстрани- бях част от тълпа майки. Всички снимахме великите моменти, но нито един момент не беше изживян. Тогава може би възниква въпросът: „Какво точно сме снимали?“. Снимаме неизживяното.
Бих искала да се върна на темата за некрофилната характеристика на личността на Хитлер. Ще представя най- интересните за мен факти от биографията му през погледа на Е.Фром. Препоръчвам чистосърдечно „Анатомия на човешката деструктивност“ на всички. Увлекателно четиво!
Клара Хитлер е майка на Хитлер- млада девойка, без образование и с провинциален характер. Била трудолюбива и отговорна. Тя работила като прислужница в дома на семейния Алоис Хитлер. Алоис бил чичо на Клара. Имат 23 години разлика. Двамата започват любовна авантюра. Женят се след смъртта на жената на Алоис. Клара забременява. Смисълът на нейния живот били децата и домакинството. Стараела се изключително много. Обръщала прекалено голямо внимание на своя син Адолф и поощрявала у него самочувствието на уникален и гениален човек. Когато Адолф е на 5 години, се ражда другият син на Клара и постепенно обгрижването на по-големия син намалява, но тя не го пренебрегва изведнъж.
Алоис Хитлер е баща на Адолф. Издигнал се в обществото със собствени средства. Не притежавал харизма и обаяние. Бил стиснат, мрачен и себичен. Не поддържал топли отношения с Клара. Прекарвал твърде много време, отдавайки се на своя интерес към пчеларството. Алоис бил авторитарен родител.
Клара се възхищавала на Адолф, като по този начин подхранвала неговата инертност и нарцисизъм. Всичко му било поднасяно на тепсия и от него не се изисквало никакво усилие. Той си позволявал да бъде груб с нея, когато нещата не се получавали така, както иска. Е. Фром отбелязва важен момент:
„….може би (Адолф) е възприемал нейната прекалена привързаност като натрапчивост, срещу което е реагирал с увеличаващо се дистанциране, и така се е изграждала основата на ранното му полуаутистично отношение.“
Тежък момент настъпва, когато Адолф Хитлер трябва да започне да посещава училището в Хафелд. Там именно той разбира, че за да се адаптира в новата среда, трябва да се подчинява и че занапред животът му ще бъде ограничен в училище, а там е необходима отговорност и дисциплина, за да просперираш. Адолф, като едно свръхобгрижвано дете, приел това драматично.
Фром издига интересна теория. Според него Хитлеровото фиксиране в Клара не е било израз на сърдечност и обич. За него Клара дори не е била реална личност, към която той е привързан. Тя по-скоро се е явявала като символ на неперсонифицираната сила на земята, кръвта, съдбата. В по-късните етапи от живота му Германия се е превърнала в централен символ на майка. Клара усещала неговата студенина. Тя самата казва: „Той прави каквото си иска, като че ли е сам на този свят“. Към нея той често се отнася с ярост и демонстрира своето господство, особено в случаи, в които тя не му се подчинява безусловно.
По-късно в училище Хитлер се учил добре, но бил способен да избухва срещу всеки и всичко. Изпитвал гняв към системата, защото чувствал всички тези правила и ограничения като липса на свобода. Намерил свой начин да бяга извън противната реалността – игрите на индианци и войници с другите момчета.
„Още на тази ранна възраст „свобода“ за Хитлер означавало безотговорност, липса на напрежение и най-важното- „свобода от реалността“; това означавало още и да се ръководят банди.“
Живеел в една псевдореалност. В пубертета настъпили някои травмиращи събития- нараствал конфликтът с баща му, който настоявал Адолф да стане държавен служител; Адолф се провалил в гимназията; все повече затънал в своя въображаем свят на игри. Интересен факт е, че Адолф искал да стане художник. Всъщност това бил отчаян негов опит- липсвал му талант, но това да бъде художник олицетворява търсенето му на разумно обяснение на неспособността му да извършва всякаква работа, която изисква труд и дисциплина. Наложило се да повтаря първата година в гимназията. Той презирал училището. В емоционално отношение не бил близък с никого. Изявявал се като главатар в игрите. Имал самочувствие, че може да убеждава околните и да им влияе. Изпитвал силен интерес към романите на Карл Май. За своя провал в гимназията обвинявал своите учители и баща си. Считал, че те не могат да разберат неговия стремеж към свобода. Клара подкрепила сина си и този път, като успяла да издейства постъпването му в художествено училище в Мюнхен. Там той се задържал кратко. По времето, в което е живял Хитлер, случаите на отпаднали ученици били рядкост.
През 1907г. Клара успява да събере средства и да изпрати сина си да следва в Академията на изкуствата във Виена. Баща му по това време вече бил покойник и Адолф използвал наследството, получено от него, за да устрои живота си във Виена. На приемния изпит в Академията обаче е скъсан. Дълго време лъже близките си, защото не иска да признае поредния си провал. Обвинявал преподавателите и не намирал вина в себе си. Живеел от наследството известно време. В един момент се оказал без никакви пари. Спял по пейки и в нощни приюти. Живеел буквално като скитник. При нарцисите има това тотално раздвоение между вътрешния илюзорен свят и външния обективен свят. Всеки от тях търси начин да интегрира това противоречие по някакъв начин в живота си. За него останал единственият възможен начин- да промени реалността така, че грандиозните му нелепи фантазии да станат действителност. За кратко Адолф започнал работа- рисувал пощенски картички. Впоследствие станал дребен търговец. Избухнала Първата световна война. Хитлер станал войник. Точно както в игрите си- бил изпълнителен и го наградили с орден за храброст. Така бил задоволен неговият стремеж към разрушение и победа, както и манията му за величие. Поражението на германските армии и победата на революционерите били приети като поредното поражение и унижение от Хитлер. Всичко това обаче пробудило желанието му за отмъщение- щял да отмъсти за Германия и щял да я спаси, а всички ние знаем как той постига това..
0 Коментара