Интервю с Йоан. Детски свят.

В навечерието на Бъдни вечер единственото, което искам да чувам, освен камбанки, е гласът на децата!

Йоан е свободен електрон (макар че ако го кажа пред него, той може да започне спор с мен, че е по-скоро протон или неутрон. Този спор съм го загубила, преди да е започнал!) ..

Едно странно момче, което свири на гайда, събира билки и чете учебници по физика и химия (или православния календар) преди сън. Има мнение, което защитава и след като сълзи напълнят очите му! Има сърце, колкото цялата Вселена и любопитство към живота!

Йоан разказва как пърхотът разнася микроби по ножиците на фризьорите (и вие ли не се бяхте сетили за тази световна конспирация?!)..

Споделя, че да имаш сестра е голяма мъка, защото сестрите те удрят и после те обвиняват, че ти си ги ударил!

В разговора ще прочетете още за програма за лицево разпознаване, експерименти с мишки, НАСА и убийството на непознати извънземни-мафиоти…

Мила: Представи се по такъв начин, че който не те познава, да придобие най-пълна представа за теб. Как би отговорил на въпроса „Кой съм аз?“ ..

Йоан: Аз съм Йоан. На девет години съм. Имам дълга коса малко под раменете и имам кафяви очи, които не са черни. Висок съм някъде около метър и петдесет и седем. Много от приятелите ми казват, че имам чувство за хумор.

Мила: А как си развил чувството си за хумор? То от къде идва?

Йоан: Не съм упражнявал шеги. Аз си го имам. Пък и аз може да нямам чувство за хумор, а само моите приятели да си мислят, че имам.

Мила: Как си представяш, че ще изглеждаш като възрастен?

Йоан: Аз в училище съм гледал от съученичка програмата за лицево разпознаване. Там видях как ще изглеждам на 20 години!! Честно-казано не се харесах, защото явно ще бъда с къса коса! Интересно беше, че тази програма има опция да те покаже като срещуположния пол. Оказа се, че ако бях момиче, щях да съм същият, какъвто съм сега. Аз не искам да ставам момиче, но то очевидно и не е нужно, защото и като момче изглеждам като момиче. Не ме интересува, когато някой ми се подиграва, че приличам на момиче. Аз се харесвам такъв и това е важно за мен.

Мила: А защо за теб е важно да бъдеш с дълга коса? Защо ти харесва?

Йоан: Това има дълга история. Когато разбрах, че човекът с най-дълга коса има 10 м коса и не се е подстригвал, просто защото е хващал грип, когато се е подстригвал, аз  бях с къса коса и се сетих, че и аз съм така. Веднъж отидох на фризьор болен. После отидох на фризьор здрав, но след седмица се разболях. После реших да не се подстригвам и една година не се разболях. Откакто съм с дълга коса, съм боледувал за кратко и не се измъчвах много. След като прекарах известно време с дълга коса, взех, че се харесах така и вече не си представям, че мога да бъда с къса коса. Вече не става въпрос за това дали ще съм болен или не..

Мила: Наистина ли е възможно подстригването да влияе пряко на боледуването?

Йоан: Разбира се, че е така. Пърхотът разпространява микроби по ножиците на фризьорите. Както прегръщането носи по-голям шанс да умреш по-бързо!

Мила: Е, заслужава ли си човек да живее с подобни страхове? Не е ли отчайващо всеки ден да си мислиш кой може да ти метне микроби?

Йоан: Ами човек трябва да си пази тялото. Така има шанс за столетие.  Всъщност има две опции. Първата е да не се подстригваш и да те е страх, но да си здрав и да имаш шанс за столетие.  Втората е да се подстригваш постоянно, да боледуваш постоянно, но да не го мислиш така и да се забавляваш постоянно.

Мила: И ти коя би избрал?

Йоан: И двете са много добри. И двете избирам.

Мила:  Всичко това част от твоето прословуто чувство за хумор ли беше?

Йоан: Едва ли. Вие си решете! Мога да ви кажа виц.

Какво прави глухоням петел? – Вибрира!

Мила: Коя е най-скучната история в твоя живот?

Йоан: Веднъж излязох навън. Намерих торба с риби и се сетих, че рибите се хващат с червеи. Измислих игра- отиваш на полето на някое място с плодородна почва и тогава започват да текат две минути. Който хване най-много червеи, печели.

Мила: Разкажи за твоето семейство. Коледа е, все пак!

Йоан: Моята майка четири дни преди Коледа направи нещо като дискотека в нас. Изгаси лампите. Светеше само елхата. Чуваше се музика. Майка ми танцуваше като луда, а аз се пробвах да копирам нейните движения. Сестра ми- също. Баща ми е човек, който изобщо не обича музика. Той обича да е на спокойствие и да спи в това спокойствие.

Мила: Ако имаше шанс сам да избереш семейството си, какво семейство щеше да избереш?

Йоан: Моето си. Който вярва в Господ, знае, че ние си избираме семейството. Бих си го избрал пак това семейство, защото майка и баща като моите са много важни хора за мен..Е, без сестра ми, макар че понякога и тя е важна,да!

Мила: Какво е да имаш сестра?

Йоан: Голяма отговорност! Поне за майката…

Мила: Аз те питам за теб? Какво е да имаш сестра, а не дъщеря! Хаха

Йоан: Голяма мъка е понякога..

Мила: Защо?

Йоан: Защото тя понякога те удря и те обвинява, че ти си я ударил!

Мила: Защо според теб сестрите правят това?

Йоан: Защото са малки и не разбират от живота на Земята..

Мила: А ти какво си разбрал за живота на Земята?

Йоан: Не съм казал, че аз съм разбрал нещо..

Мила: Ако дойдат извънземни, какво ще им кажеш?

Йоан: Да се пазят от хората, защото те са по-лоши и от дявола. Някои хора не вярват в извънземните и ако ги видят, ще ги помислят за мафиоти, ще се обадят в полицията и полицията ще заведе извънземните в НАСА, където ще ги изследват и накрая ще ги убият.

Тук се появява сестрата на Йоан и казва: Госпожата ми каза да не говоря с непознати. Извънземните са непознати, така че изобщо няма да говоря с тях.

Мила: А ако те се съгласят и кажат, че няма да се виждат с други хора, а само с теб, Йоане..какво ще им кажеш?

Йоан: Да идват само в 15ч, защото тогава никога няма никой в нас..

Мила: И като дойдат в 15 ч?

Йоан: Всеки ден ще им казвам, че е много опасно за тях тук.

Мила: Опиши ми съвършения човек?

Йоан: Никой не е съвършен. Всеки е погрешен.

Мила: Какви грехове имат най-често хората?

Йоан: Хвърлят хляб на земята, докато ядат. В Испания се бият с домати- какво е сега това? Да се биеш с храна? Не е грях обаче ако някой иска да те набие и ти го удариш и без да искаш го убиеш..

Мила: Ако беше животно, кое животно щеше да бъдеш?

Йоан: Искам да съм мишка, защото се сетих за един психологически експеримент. Чакай, чакай! Искам да съм хлебарка- те могат да живеят без глава три седмици..дори могат да живеят без бял и черен дроб. За разлика от тях мравката няма дроб- тя няма място за дроб. Има разни тръбички. Психологическият експеримент за мишките е следният. Показват на няколкомесечно бебе бяла коса, бели зайчета, бяла, мишка- бели, пухкави неща като цяло. Когато бебето вземе някой от тези предмети или животни, експериментаторът удря с чук по желязна тръба и бебето започва да плаче. От там нататък то започва да се страхува от всякакви бели неща, защото си мисли, че тези бели неща издават страшния звук!

Мила: Според теб хуманно ли е да създаваш такива страхове у едно бебе само заради един експеримент?

Йоан: Ами не е, макар че то си има цел, която е важна за човечеството и може би е ок да се жертва едно бебе заради цялото човечество. Ако аз бях това бебе, нямаше да ми е много приятно, но пак си заслужава.

Мила: Кой ти е любимият човек?

Йоан: Нямам любим. Всички са ми любими.

Мила: Какъв ще станеш, като пораснеш?

Йоан: Колебая се. Физик, химик, криминален полицай, който прави химични експертизи, психолог. Биолог.

Мила: Като пораснеш, къде ще живееш?

Йоан: В Родопите. В Смолян. Аз обичам това място. По-близо ми е до Рожен, където имам планове да ходя с гайдата си всяка година.

Мила: Пожелай нещо за коледните празници!

Йоан: Да са живи и здрави! Ако искат, да станат столетници! Да си подстригват косата и въпреки това да станат столетници, за да разрушат този мит.